По време на снимките Стойко Пеев едва не губи едното си око

По време на снимките Стойко Пеев едвам не губи едното си око 40 години изминаха от премиерата на филмовия епос “Хан Аспарух ”. В ролята на хана е артистът Стойко Пеев. В петък Стойко навърши 65 години. Когато снимат кино лентата, той е студент трети курс във ВИТИЗ и няма никакъв опит в киното. Но още като първокурсник върви да язди в конната база на Киноцентъра. С сътрудниците и приятелите имат нещо като обред - да сядат в кафенето след ездата. Случайно или не, един ден в него влиза Соня Христова и като схваща, че младежът учи във ВИТИЗ и може да язди, го кани на пробни фотоси. Христова е втори режисьор на подготвяната за снимане продукция, отдадена на основателя на българската страна. На другия ден обличат Пеев като прабългарин, само че залепват мустака му изкривено Да забележим дали това не е бил кадемът му? Правят му фотопроби и той отпътува за Ленинград (днес Санкт Петербург). Тогава ВИТИЗ е на разменни креативен начала с тамошния сценичен институт. На петия или шестия ден обаче от София се обаждат с нареждането по допустимо най-бърз метод Стойко Пеев да се върне в България. Посрещат го с “благата новина ”, че режисьорът Людмил Стайков е харесал неговите снимки. Преди Людмил Стайков да поеме продукцията за хан Аспарух, тя е поверена на режисьора Вили Цанков. А той планува за ролята на хана самия Стефан Данаилов! И доста други артисти желали тази роля, някои търсят връзки и подкрепи от “най-горе ”. При първата среща Людмил Стайков споделя на Пеев: “Стягай се, момче, след месец почваме да снимаме, ти ще играеш хан Аспарух... ” После му вършат грим проби за състаряване, с цел да се види може ли да има преход във възрастта на Аспарух. Снимат го и с видеокамера и режисьорът е удовлетворен от резултата. В идващите три месеца Стойко Пеев заживява на конната база в Киноцентъра. Одобрен е през март 1979 година, а през юни са първите фотоси в Казахстан - някъде в степта на 800 км от столицата Алма Ата. Има камили, стада овце, юрти и какво ли още не. Там през лятото колхозите си изкарват стадата в степта и живеят в юрти, коитонаподобяват прабългарските. После докарват няколко от тях за фотосите на кино лентата в България. Там Пеев взема решение непременно да опита кумис, който е ферментирало кобилешко мляко. Какъв хан ще е, в случай че не е пил кумис?! Обаче Людмил Стайков е забранил да се пие кобилешкото мляко, можело да се появят стомашни проблеми и да се провалят фотосите. Но благодарение на един от казахските кинаджии, които съпровождат и превеждат на локалните хора, Стойко отива в една юрта. Семейството ги посреща общително, сядат към ниска трапеза и им сервират кумис в съдове като гювечета - споделят им пахари. Пеев пие на воля, само че популярност богу, стомахът му устоя. А на Людмил Стайков признава прегрешението си чак в България. Снимането на кино лентата е една 11-месечна авантюра без почивен ден и с цялостно себераздаване на екипа. Пеев не е на снимачната площадка единствено към седмица, когато отива да погребе сестра си - кола я блъска на улицита и я убива на място. Тази покруса, естествено, се отразява на младия артист, само че той стиска зъби и продължава. Филмът би трябвало да бъде приключен в избрания период. Стойко Пеев е усложнен в построяването на облика, тъй като за хан Аспарух има доста малко исторически сведения и материали. Помагат му тримата консултанти на кино лентата - историците Васил Гюзелев и Димитър Овчаров и археологът Станислав Станилов. “Но най-важно е изключителното умеене на режисьора Стайков да работи с актьорите - споделя Стойко Пеев. - Той е един вълшебник на снимачната площадка. Така те омайва, че в последна сметка изпълняваш тъкмо това, което желае от теб. Преди всяка сцена си приказвахме много и ролята се получи, тъй като той имаше предварителна ясна визия какъв би трябвало да бъде обликът на Аспарух... ” Стойко Пеев твърди, че не е имал дубльор във кино лентата. Бил квалифициран ездитно доста добре и с шефа на каскадьорите Димитър Кехайов убедили Людмил Стайков да не употребява различен човек вместо него. Като млад кореспондент във в. “Поглед ” присъствах на фотосите на най-масовите подиуми край плевенското село Рибен, в които участваха 16 хиляди души. Видях доста забавни неща, само че няма в този момент да си скапвам другарството с величавия хан. При снимането на суперпродукции и екшъни постоянно има рискове, които заплашват живота на актьорите. Стойко Пеев претърпява няколко рискови момента по време на фотосите. При една от борбите, макар че сцената е отрепетирана с каскадьора, той едвам не остава без око. Каскадьорът би трябвало да падне погубен от коня, само че политайки обратно, по този начин си изхвърля меча, че той удря артиста тъкмо над лявото око. “Три минути си държах ръката над удареното място и не смеех да си разтворя шепата, да не се окаже окото ми в нея. Слава богу, ударът беше в костта над окото ”, спомня си Стойко Пеев. В “Хан Аспарух ” той има удоволствието да се снима с две от най-красивите български актриси – Ваня Цветкова и Аня Пенчева Първата е Пагане, в която младият хан се влюбва. Втората е Ирнике, натрапена му за жена от Съвета на боилите. Последният снимачен ден е на 2 юни 1981 година Когато сирените в памет на Ботев и останалити борци стартират да вият, Стойко е на коня. А през септември същата година влиза в казармата в Божурище. Старшината доста желал да го остриже нула номер. Но Людмил Стайков споделя на ген. Атанас Семерджиев, тогава шеф на Генщаба на Българска народна армия и основен боен съветник на “Хан Аспарух ”, че в случай че го острижат, няма да прави премиера на кино лентата. След седмица идва шефът на Театъра на националната войска, както тогава се споделя днешният боен спектакъл, и го извежда от казармата. Така на премиерата на кино лентата, която е на 19 октомври 1981 година, хан Аспарух е с коса. През есента Стойко Пеев постъпва на щат във военния спектакъл и към този момент 40 години не слиза от сцената му. Първата му актьорска задача там е епизодична роля в пиеса на режисьорката Елена Цикова. В един бар си партнира с актрисата Мимоза Базова. Трябва да е с цигара, само че споделя на режисьорката, че не пуши. “Ще се научиш, ти си експерт ”, дава отговор му тя. И той пропушва. Пък след това изкуството не желало жертви?! Случайно или не, само че режисьорите го трансформират в Шекспиров артист. Той е Орсино в “Дванайсета нощ ”, Тибалт в “Ромео и Жулиета ”, Аякс в “Троил и Кресида ”, Адам в “Както ви се хареса ” и други Играе с триумф и в типичен, и в модерни постановки. Първата му киноизява след “Хан Аспарух ” е във кино лентата “Рокада ” на режисьора Аспарух Николов. В него величественият хан се превъплъщава в началник на политическата полиция полк Стамов. Най-силната му актьорска изява още веднъж е във филм на Людмил Стайков - Горан във “Време разделно ”. Режисьорката Марияна Евстатиева-Биолчева го ангажира в тв сериал, на който съм сценарист - “Людмил и Руслана ”. Малка роля, само че пък бях го кръстил Зевса...